Достатъчно е еднократно явяване на работника или служителя на работа

Възстановяване на работа – част II

В първа част на темата Ви разказах за случай от практиката ми, където съдът подробно разгледа въпроса от кой момент тече срокът, в който възстановеният на работа работник следва да се яви на работа.

Статията предизвика интерес, за което благодаря. В коментар г-жа Светлана Панайотова постави следния въпрос:  необходимо ли е възстановеният работник да ходи всеки ден на работа, при условие, че работодателят не го допуска?

Съгласно нормата на чл.345, ал.1 от КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

Какво има предвид законът под „явяване на работа“?

Под „явяване на работа“ се има предвид лицето да се яви лично, фактически в предприятието и изрично да заяви желание да заеме длъжността на която е възстановен от съда.

В практиката възникват спорове дали работникът или служителя в действителност са се явили на работа. За доказване на този факт лицето може да подаде писмено заявление до работодателя, да си осигури свидетели, да удостовери явяването чрез съставянето на констативен протокол от нотариус или по друг подходящ начин.

Необходимо ли е възстановен по съдебен ред работник или служител да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа, когато работодателят не го допуска?

При условие, че работникът изрично е заявил желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен, работодателят следва да изпълни задължението си да го допусне до работното му място. Работодателят е длъжен и да му осигури условия за изпълнение на съответните за длъжността трудови функции. Ако работодателят не изпълни това задължение, не е необходимо работникът да присъства физически на работното място през целия работен ден и при спазване на работното време. Достатъчно е еднократно явяване на работа, за да се приеме, че той е изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 от КТ. Щом работникът се е явил на работа /макар и веднъж/ се счита, че той е упражнил трудовите си права и задължения добросъвестно, поради което не може да му се вмени в задължение да бъде на разположение на работодателя.

Трябва ли работодателят да издаде акт,  с който да възстанови работника? 

При условие, че работникът е манифестирал желание за заемане на длъжността, на която е възстановен по силата на съдебно решение, работодателят следва да изпълни искането на работника безусловно, без да е необходимо  издаването на нарочен акт (напр. заповед за възстановяване на работа). Ако такъв акт е издаден, той има само декларативно значение и не е условие за заемане на длъжността. Възможно е да се наложи единствено сключването на допълнително споразумение към трудовия договор при условие, че са настъпили обстоятелства, които са довели до промяна в елементите на трудовото правоотношение като напр. размер на трудовото възнаграждение.

ВНИМАНИЕ:

  • Достатъчно е еднократно явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 от КТ.
  • Не е необходимо работникът да присъства физически на работното място през целия работен ден и при спазване на работното време, за да се приеме, че е изявил желание за заемане на длъжността.

Адвокат Снежина Ковачева

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *.