Има ли право работникът на платен годишен отпуск от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа?

С решение от 25.06.2020 г. по съединени дела C-762/18 и C-37/19  съдът на ЕС постанови, че незаконно уволнен работник, който по-късно е възстановен на работа от националния съд вследствие на отмяна на уволнението му, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск.

В годините съдебната практика у нас последователно приема, че работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа след отменено от съда уволнение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа.  Разяснява, че в случай на последвало ново уволнение, работодателят не дължи на работника парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период от време. И в двете хипотези съдът изхожда от разбирането, че за този период работникът не е престирал труд, поради което няма право на такъв.

Тази практика освен несправледлива се оказа и противоречаща на основни принципи на социалното право на ЕС, закрепени в Договора за Европейския съюзи и в Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година.

Това противоречие е забелязано от Районен съд – Хасково по трудово дело, по което този въпрос е бил засегнат. През 2018 г. първоинстанционният съд е отправил т.нар. преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Преюдициалното запитване позволява на овластените за това органи на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на разпоредбите на общностното право.

В посоченото решение Съдът на ЕС отбелязва, че действията на самия работодател са причината, поради която в периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа работникът не е бил в състояние да работи, съответно да упражни правото си на годишен отпуск.  Като изхожда от това разбиране съдът посочва, че този период трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск. Затова работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа със съдебно решение в съответствие с националното право в резултат на отменено уволнение, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск.

Съдът на ЕС уточнява следните хипотези:

1. Работникът има право да получи финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, ако не е ползвал всичките дни годишен отпуск, на които е имал право към датата на прекратяването на трудовото правоотношение;
2. Работникът може да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа, когато е възстановен на работа вследствие отмяна на уволнението му със съдебно решение,
3. Работникът не може да претендира от работодателя право на годишен отпуск за периода, ако от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа е работил на друго място. При такива обстоятелства съответният работник трябва да предяви правото си на платен годишен отпуск за посочения период пред новия си работодател.

В една от предните статии Ви разказах защо е важно да познаваме или поне да проверяваме правото на ЕС. Съдът на ЕС не решава националния спор, но националният съд трябва да се произнесе в съответствие с решението на Съда.  Практиката на СЕС се прилага винаги, когато практиката на ВКС й противоречи.

Това решение на СЕС е изключително важно, тъй като дава възможност досегашната практиката на ВКС да не се прилага.