Тази статия обобщава ключови аспекти на наследствените взаимоотношения, разгледани от адвокат Снежина Ковачева. Ако имате конкретни въпроси или нужда от правна помощ относно наследствени спорове, завещания или разделяне на имоти, свържете се с адвокат Снежина Ковачева за професионална консултация.
Какво е съвместно съжителство и чия е собствеността върху движимите вещи, закупени по време на фактическото съжителство.
Какво е съвместно съжителство и чия е собствеността върху движимите вещи, закупени по време на фактическото съжителство.
Какви са предпоставките за придобиване на един имот по давност от сънаследник?
Може ли да се придобие имот по давност на основание построената в имота сграда?
Може ли да се изгуби право на собственост поради неупражняването му в продължение на години?
В кантората имах следния случай, който постави въпроса дали едно лице е наследник и може ли да получи наследство:
Валерия била осиновена от своите леля по майчина линия и чичо, когато била на 12 години. Минали много години. Валерия се омъжила и родила две деца. Някъде по това време осиновителката я помолила да прекратят осиновяването. Като причина посочила необходимостта да закупят жилище. Според осиновителите обстоятелството, че Валерия вече е семейна и притежава имот, било пречка да си купят собствен апартамент. Валерия не беше сигурна кога и дали е прекратено осиновяването. Спомняше си единствено думите на родната й майка, че е „разсиновена“.
Валерия разказа, че осиновителите й останали без деца. С годините останала единствената им близка. До смъртта им била чест гост в дома им. Отдавала им грижи и внимание. Направила подобрения в дома им, често им давала и пари.
В началото на 2021 г. леля й починала. След смъртта й Валерия продължила да се грижи за чичо си. Един ден отишла да го види, но не успяла да влезе. Бравата била сменена. Звъннала и от вътре чула гласа му. Помолила го да й отвори. Той обаче нямал ключ. Казал й, че бил заключен от своите племенници. Валерия се свързала с тях, за да разбере какво става, но се отнесли грубо. Забранили й да посещава дома на вуйчо им. Отговорили й, че това не е неин дом и повече няма работа в него.
След няколко месеца починал и чичото на Валерия. След смъртта му пожелала да си вземе някои лични вещи от апартамента, както и да уреди имотните си отношения с племенниците му. Смяташе, че е наследник и е придобила имота по наследство.
Валерия дойде при мен с въпроса по какъв ред и как да търси своите права. При срещата ни се опитах да разбера малко повече за това дали осиновяването на Валерия е било прекратено. Това беше важно, за да видим дали все още има качеството на пряк наследник и от там – какви са правата й върху имота. Тя не си спомняше нищо. Единственото, което знаеше беше, че осиновяването й е прекратено, защото нейната майка така й е казала. Не си спомняше нито кога е станало, нито по какъв ред. В акта за граждански брак и в актовете за раждане на нейните синове била вписани с имената на осиновителя си. Даде сведения, че до 1992 г, когато вече била на около 40 години, продължавала да носи бащиното и фамилното име на своя чичо. В същото време по съществуващия документ за самоличност бащиното и фамилното й име беше това на родния й баща. Тези сведения ме озадачиха.
За да има прекратяване на осиновяването е необходимо решение на окръжния съд. Съгласно действащия към него момент СК от 1968 г. (отм.) осиновяването се прекратява от съда: 1. по взаимно съгласие на осиновител и осиновен, 2. при тежко провинение от едната страна или 3. при наличие на други важни обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновител и осиновен.
Ако прекратяването на осиновяването беше станало преди навършването на пълнолетието й, беше напълно възможно тя да не си спомня. Но от друга страна, в актовете за раждане на нейните деца тя беше вписана с имената на осиновителя си. Това означаваше, че към този момент осиновяването й не е било прекратено. При условие, че Валерия е била пълнолетна нямаше начин да не си спомня, че е имало дело. Но тя беше категорична, че такова няма.
От опит знам, че понякога хората не обръщат внимание на документи или забравят за тяхното съществуване. Дори и пълнолетна, беше напълно възможно Валерия да не си спомня за евентуално водено дело, особено ако не му е придала значение. Предположих, че прекратяването е станало по взаимно съгласие, бързо и лесно, поради което и Валерия не си спомня.
Така или иначе беше добре да разбера повече. Само по този начин щях с категоричност да дам отговор на въпроса има ли Валерия качеството на пряк наследник на починалите. Можеше ли да получи по наследство от своите осиновители апартамента, в който самата тя е живяла. Помолих я да направи справка в окръжния съд по местоживеенето й. След време се обади да каже, че не е открила дело за прекратяване на осиновяването й.
Тогава помолих Валерия да отиде до общината и да провери какви отбелязвания са направени в регистрационните картони. Ако в съда не можеха да се намерят данни, то в общината трябваше да има информация, както за осиновяването, така и за евентуално негово прекратяване. В личните регистрационни картони на лицата се вписват името, единният граждански номер и местожителството на техните родители, деца (рождени и осиновени), съпруг или съпруга. Редът за това към него момент е бил уреден в Наредба за гражданското състояние (отм.), но уредбата е сходна и със сега действащия Закон за гражданското състояние.
След направената проверка в действителност се установи, че има отбелязване за прекратено осиновяване. Беше вписан и номерът на съдебното дело по което бе извършено прекратяването. Открихме и самото решение. Бях сигурна, че прекратяването е настъпило по взаимно съгласие. Това беше най-логичният извод Валерия да не помни такова важно обстоятелство. Изненадах се, когато видях, че основанието е „поради важни обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновител и осиновен“. Обикновено разрив в отношенията не се забравя. Валерия не само, че не си спомняше за прекратеното осиновяване, но и беше продължила да гледа бившите си осиновители до смъртта на всеки едни от тях.
Вече беше категорично ясно, че Валерия няма качеството на наследник по права линия, тъй като осиновяването й бе прекратено. Беше единствено наследник на леля си (сестра на родната й майка), но по съребрена линия. В този случай чичото получаваше 2/3 по наследство от бабата, а за Валерия оставаше 1/3 от него. Това е така, тъй като съгласно чл.9 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава 2/3 от наследството, ако то се е открило след навършване на десет години от сключването на брака.
Междувременно в Имотния регистър беше обявено саморъчно завещание от лелята в полза на съпруга й. Беше му завещала цялото движимо и недвижимо имущество. Това обстоятелство значително променяше правата на Валерия. Дори и да имаше качеството на наследник на леля си, тя вече не можеше да наследи нищо. Чичото беше наследил цялото наследство на лелята по силата на завещание. Разбира се веднага ме попита дали няма запазена част върху имота.
Текстът на чл.28 от ЗН е ясен и не се нуждае от тълкуване. Там се посочва, че, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Ето защо, възстановяване на запазената си част и намаляване на завещателно разпореждане може да бъде поискано само от роднините по права линия или съпруг. Валерия беше загубила качеството си на „роднина по права линия“ с прекратяване на осиновяването. Тя бе наследник само на леля си по съребрена линия, в който случай законът не предвижда запазена част от наследството.
Този казус попада в т.нар. семейно-наследствено право. Ако Ви е харесал, можете да го споделите или да зададете Вашия въпрос.
Професионалният път на адвокат Ковачева започва от РДНСК-Варна и преминава през Община Варна. В продължение на години работи като правен консултант в „AG Capital” АД - голяма инвестиционна компания. Това й дава възможност да натрупа необходимия професионален опит в областта на вещното (имотно) и административно право и през 2009 г. да започна самостоятелна практика. Като адвокат помага на гражданите и организациите по спорове с администрацията. Активно работи по казуси, свързани с недвижими имоти. Разглежда семейни, наследствени и трудови дела. Ангажира се със спорове между търговци или такива за неизпълнение на договори. В качеството си на адвокат дава консултации и осъществява процесуално представителство, както в гр.Варна, така и на територията на други областни центрове в страната. При въпроси се свържете с нея чрез он-лайн формата за контакт или на телефон 0885308083.
Ако настоящият казус Ви е бил полезен или интересен, ще се радвам да го споделите като натиснете бутона за споделяне след визитната ми картичка.
В кантората имах следния случай, който постави въпроса какво представлява разписката за получена сума:
Виолета закупила недвижим имот от свой близък роднина. В нотариалния акт беше записано, че продажната цена на имота е платена от купувача и получена от продавача преди подписване на договора.
Една година след продажбата получила искова молба от продавача. Претенцията му беше договорът за покупко-продажба да бъде развален с твърдение, че продажната цена на имота не е платена. Продавачът развиваше съображения, че не бил получил парите по сделката нито по банков път, нито в брой. В този смисъл изявлението в нотариалния акт, че е получил продажната цена, било невярно. Нямало нареден превод. Нямал и разписка. Освен това, купувачката не можела да заплати цената, тъй като от години не работила.
Виолета дойде при мен изключително притеснена. Тя сподели, че е платила на продавача цената на имота в брой преди подписването на нотариалния акт. Нямала обаче нарочен документ за плащането, подписан от нея и от продавача.
Трябваше да подаде отговор в едномесечен срок от получаването на исковата молба и искаше да знае с какви възражения разполага:
При неплащане на цената е налице неизпълнение на поето с договор задължение, което е основание за развалянето му. Когато договорът има за предмет прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред. Продавачът може да упражни правото да иска разваляне на договор за покупко-продажба поради неплащане на цената в петгодишен срок, считано от датата на сключването на договора за покупко-продажба.
Съдържанието на разписката за получена сума не е уредено законодателно. За да се ползва същата с доказателствена сила за извършено плащане, то в същата следва да е посочено: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време на плащане. Непълнотата в съдържанието не променя характера на документа като разписка. Същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума.
Следователно разписката е нарочно съставен документ, който материализира извънсъдебно признание на автора си, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Документът следва да е подписан от лицето, което го е издал и което е направил изявлението за плащане. Съдебната практика приема, че разписката има удостоверително значение (материална доказателствена сила) относно факта на получаване на парите. Когато такъв документ съдържа изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и може да се противопостави относно тези факти срещу своя издател.
В нотариалния акт беше записано следното изявление: „продавачът продава на купувача следния недвижим имот …. за цена в размер на ……, която заяви че е получил напълно и в брой преди подписване на настоящия договор.“
Самата разписка може да бъде съставена като отделен документ или да бъде включена като съдържание в друг документ касаещ отношения между страните. Такива могат да са пълномощното, нотариалният акт, договорът. В частта, в която тези документи съдържат изявление за извършено плащане, те имат значението на разписка.
Нотариалният акт също има характер на разписка в частта, в която продавачът заявява (удостоверява), че цената е платена. Когато страните са удостоверили в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената е платена от купувача и получена от продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка. Тя е изявление за получаване на определена сума, поради което нотариалния акт в частта относно плащането на продажната цена има характер на разписка за получена сума, респективно за плащане.
Разписката, има доказателствено значение за фактите, за които е направено изявлението, когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Съгласно чл.180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор.
В случаите, когато договорът за продажба е оформен с нотариален акт, то същият може да служи само като доказателство, че изявленията за плащане, съответно за получаване на цената, преди сключването на договора, са направени от двете страни по него. Доколкото обаче плащането не е направено пред нотариус, то действителното му извършване може да се оспори. В случай на спор доказателствената тежест за установяване на извършеното плащане се носи от купувача като това може да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени средства. Във връзка с това той може да се позове и на извършено от продавача признание, че цената е платена, съдържаща се в нотариалния акт.
Дали купувачът реализира приходи от трудова или друга дейност са въпроси, които нямат отношение към плащането на цената. Произходът на средствата се удостоверява с декларация, изходяща от купувача като тя има данъчно и административно-наказателно значение, а не гражданскоправно. Фактът на плащане се удостоверява с изявлението на получателя за това, каквото е разписката.
Ищецът се опита да обори верността на изявлението си, че е получил парите със свидетелски показания. Оспорване съдържанието на подписан от самия автор частен документ е недопустимо да се извършва със свидетели, поради което и съдът не ги допусна. В мотивите на решението се посочи, че в частта за плащането нотариалният акт е извънсъдебно признание на автора му за неизгоден за него факт, какъвто е получаването на цената. Поради това нотариалният акт в тази част има характер на разписка за получена сума и съставлява доказателство, че този факт се е осъществил.
Ако настоящият казус Ви е бил полезен или интересен, ще се радвам да го споделите като натиснете бутона за споделяне след визитната ми картичка.
Професионалният път на адвокат Ковачева започва от РДНСК-Варна и преминава през Община Варна. В продължение на години работи като правен консултант в „AG Capital” АД - голяма инвестиционна компания. Това й дава възможност да натрупа необходимия професионален опит в областта на вещното (имотно) и административно право и през 2009 г. да започна самостоятелна практика. Като адвокат помага на гражданите и организациите по спорове с администрацията. Активно работи по казуси, свързани с недвижими имоти. Разглежда семейни, наследствени и трудови дела. Ангажира се със спорове между търговци или такива за неизпълнение на договори. В качеството си на адвокат дава консултации и осъществява процесуално представителство, както в гр.Варна, така и на територията на други областни центрове в страната. При въпроси се свържете с нея чрез он-лайн формата за контакт или на телефон 0885308083.
В интернет пространството има много публикации за това какви са стъпките при извършване на сделки с недвижими имоти.
Те станаха многобройни през 2021 г., когато пазарът на недвижими имоти започна да се нагорещява. Въпреки многото статии обаче все още има участници, които продължават да рискуват и да сключват сделки „на сляпо”. Не са малко случаите, в които се доверяват на „специалисти”, които или нямат опит в продажбата на имоти, или нямат експертизата да навлязат в дълбочина при правния анализ.
Споделям мнението, че при един нормален пазар сделките с недвижими имоти не са дейност с повишена трудност. Това обаче не означава, че не трябва да се подхожда внимателно. Има ситуации, в които правният анализ и съдействието на експерт е повече от необходимо. Те следва да се извършат преди сключването на предварителен договор, тъй като обикновено тогава се заплаща 10% от продажната цена. Ако след подписване на предварителен договор се установи неизгоден за купувача факт, става по-трудно платеният аванс да се получи обратно. Предварителната яснота относно правния статут на имота може да спести пари, време, негативни емоции.
Когато сключим предварителния договор ние поемаме определени задължения. Ето защо, не е без значение и какви клаузи са предвидени в договора, какво е тяхното значение, какви са последиците от неизпълнение на поетите задължения. Няма да скрия, че съм виждала много добри предварителни договори, които професионално ангажираните участници в сделки с недвижими имоти предлагат. Но доброто съдържание на договора не е достатъчно. Често пъти страните по тези договори не са съвсем наясно с клаузите по него. Не разбират механизма на сделката. Не осъзнават последиците при неизпълнение и т.н. И обратно – проверката на имота не е гаранция за сигурна сделка, ако правата и задълженията на страните не са разписани детайлно.
Обикновено участниците в сделка с недвижим имот имат различни интереси. Продавачът иска да продаде на най-високата цена и да получи парите сега и веднага. Купувачът иска да купи на най-ниската цена и обикновено разсрочено, с външно финансиране. Посредникът иска да свърже страните по сделката и да получи възнаграждение. За да се случи една сделка, балансът в тези интереси е много важен. Не рядко този баланс се постига с компромиси, които остават неприятно чувство в една от страните. Когато обаче страната е наясно с всеки един от аспектите на сделката, с възраженията на другата страна, с възможностите за преодоляването им, постигнатият компромис се превръща в успех. Ето в този процес считам ролята на адвоката за важна. Той може да бъде медиатор, без това да означава компромис с правната сигурност на сделката. Може да бъде партньор и да балансира желанията на страните. Може да посъветва за разумна отстъпка без това да накърнява интересите на участниците. Може да бъде обективен.
Наскоро имах случай, при който на купувача му беше предложен апартамент без прилежаща земя към него. Такива сделки са напълно нормални, но при прегледа на документите установих, че към жилището има прилежаща земя. Имотът беше построен в далечната 1997 г. и реализиран чрез „групов строеж“ по реда на отменения Закон за териториално и селищно устройство. В тези случаи е много вероятно собственикът на обекта да е бил собственик и на идеални части от поземления имот. Направих проверка назад във времето и установих, че в действителност това е така. Към апартамента принадлежаха около 15 кв.м. идеални части от земята. Продавачът не знаеше за тях, тъй като беше наследил имота от баща си. Не се беше интересувал какво и как е станало. Купувачът пък много искаше да има и земя. Сградата бе в идеалния център на Варна и тази площ даваше възможност да се паркира във вътрешния двор – голям лукс за града. Сделката беше абсолютно „чиста“, но ето, че след проверката се установи обстоятелство, което участниците не знаеха, но бе важно и ги зарадва.
Предварителният договор е част от преддоговорните отношения между страните. Има организационен и подготвителен характер за сключването на окончателния договор. Веднъж сключен той поражда своите правни последици. Най-важната от тях е изпълнение на задължението на продавача да прехвърли по нотариален ред имота, а на купувача – да заплати цената. Клаузите като срок, права, задължения, последици от неизпълнение са допълнителни, но необходими. Те гарантират предвидимост и защита. Дефинират задълженията на страните, както и отговорността им при неизпълнение. Допълнителните клаузи се уговорят, за да отразят спецификите на конкретната сделка.
Поради подготвителния си характер предварителен договор се сключва, когато е необходимо осигуряване на средства за заплащане на цената. Най-често това става чрез кредитиране.
Често чувам аргумента, че банката ще провери всичко, поради което не е необходима предварителна проверка от адвокат. Наистина ли, сигурни ли сте? При сключването на предварителния договор се заплаща и част от цената, обикновено 10%. Едва след това договорът се представя на кредитиращата институция и тя започва да извършва проверка. На този етап всяка една от страните вече е поела задължение, а купувачът е заплатил аванс. Какво ще стане, ако след подписването на договора банката открие проблем в документите или някоя от страните не изпълни поето задължение? Случвало се е неведнъж. Последиците от подценяването на предварителната проверка не са бързо преодолими. За това е повече от препоръчително още преди сключване на договора и даването на пари, имотът да се проучи, а клаузите на договора – да се помислят и внимателно опишат.
В тази връзка ще Ви споделя, че преди време имах случай, при който банката беше дала предварително становище, че сделката не е рискова и купувачът може да бъде кредитиран. Продавачът живееше в чужбина и се представляваше от упълномощено от него лице. След анализ на документите обаче установих, че пълномощното, което бе представено страда от много съществен порок. Беше заверено в Унгария от унгарски нотариус, но с изписано на български език съдържание. Как тогава нотариусът беше установил, че именно лицето, посочено в пълномощното се явява при него, как бе проверил личните му данни! Банката беше дала становище, че всичко е наред, но за мен пълномощното криеше не малък риск. Ами ако упълномощителят не е посоченото в пълномощното лице?! Нямаше удостоверяване нотариусът да знае български език, следователно да може да сравни данните по лична карта с тези изписани на пълномощното. Рискът пред него да се е явило различно от посоченото лице беше реален. И ако това беше така, то купувачът щеше да купи имота с огромен потенциален риск.
Предварителен договор може да се сключи и за част от имот, която ще бъде обособена като самостоятелна впоследствие. Това са случаите, в които страните са постигнали съгласие за преустройство, когато на мястото на съществуваща вещ /например поземлен имот/ ще възникнат две нови, една от които е предмет на договора. В тези случаи следва да се изследва въпросът дали е фактически и правно възможно обособяването на самостоятелен имот. Например, възможно ли е разделянето на жилището, съсобствената сграда или поземления имот. Ако към момента на подписване на предварителния договор неговият предмет е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна.
Предварителен договор може да се сключи и когато продавачът не е собственик на имота, за да му се даде възможност да придобие собствеността, след което да я прехвърли на купувача. Подобна е ситуацията при тристранните споразумения между продавач, купувач по предварителен договор и последващ купувач по предварителен или окончателен договор.
Предварителен договор може да се сключи и за покупка на имот, който е в строеж. Тук следва да се подходи с особено внимание. Юридическата проверка надхвърля тази при покупката на съществуващ имот. Необходимо е и договарянето на строителни клаузи, които са специфични.
Предварителен договор може да се сключи, за да се учреди право на строеж в полза на строителя срещу задължението да построи определени обекти за учредителите. При тези договори спецификата е огромна и ще бъде разгледано в отделно изложение.
Сключването на сделки с поземлен имот също има своите особености. Те идват най-вече от това какъв е регулационният статут на имота и приложен ли е регулационният план. В каква зона попада или е попадал имотът. Може ли да се застрои и при какви параметри. По какъв начин е придобит – по реституция, по давност, по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ, по наследство и т.н
Няма как да си ангажиран в процеса по сключване на сделки с недвижим имот, ако не познаваш закона и съдебната практика. Не е възможно човек без юридическа експертиза да обясни пълния спектър от последиците на една сделка. Считам, че документите и проверките могат да се анализират адекватно предимно от адвокат. Неговото участие в процеса на сключване на сделки с недвижими имоти може да има изключително позитивна роля и то още на етап преддоговорни отношения. Това може да спести пари, време, емоции.
Препоръчително е независимо лице да извърши обективен анализ на фактите. Да ги анализира и да ви ги сподели. За да сте спокойни.
Успех!
Ако сте любопитни да научите още полезни неща за предварителния договор при покупка на имот, прегледайте клиповете, заснети по време на един от уебинарите по тази тема
Нищожност на предварителния договор:
Някои особености при цената на имота:
Специфики при неустойката:
Покупка на урегулиран поземлен имот:
Особености при покупката на паркоместа:
Специфики при ипотеката:
Професионалният път на адвокат Ковачева започва от РДНСК-Варна и преминава през Община Варна. В продължение на години работи като правен консултант в „AG Capital” АД - голяма инвестиционна компания. Това й дава възможност да натрупа необходимия професионален опит в областта на вещното (имотно) и административно право и през 2009 г. да започна самостоятелна практика. Като адвокат помага на гражданите и организациите по спорове с администрацията. Активно работи по казуси, свързани с недвижими имоти. Разглежда семейни, наследствени и трудови дела. Ангажира се със спорове между търговци или такива за неизпълнение на договори. В качеството си на адвокат дава консултации и осъществява процесуално представителство, както в гр.Варна, така и на територията на други областни центрове в страната. При въпроси се свържете с нея чрез он-лайн формата за контакт или на телефон 0885308083.
Съгласно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
- адвокат
Случвало ли ви се е да получите съобщение, в което Службата по кадастъра Ви уведомява, че е извършила изменение на кадастралния регистър като за собственик на Вашия имот е вписала друго лице?
Точно такова съобщение беше изпратено до Ралица. То било получено от нейния син, който забравил да ѝ го предаде. Открил и предал писмото едва след няколко седмици. Когато го прочела, Ралица изпаднала в шок. Ставало въпрос за имот, който преди 7 години купила от възрастни хора. С писмото службата по кадастър я уведомявало, че за собственик на този имот е вписано друго лице. Ралица знаела кое е то, тъй като преди години водила съдебен спор с него. Тогава лицето твърдяло, че той е собственик на недвижимия имот на основание нотариален акт за покупко-продажба. Искал от съда да установи това обстоятелство, за да е безспорно. Делото обаче не било разгледано по същество. Гражданският съд приел, че липсва правен интерес от водене на делото и го прекратил със съдебен акт, наречен определение.
„Официално: ателиетата получиха статут на жилища!“
„Край на сделките с ателиета, и те също стават апартаменти!“
Това са заглавията на голяма част от публикуваните новинарски статии, след като на 23.02.21г. в брой 16 на Държавен вестник бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Към §5, т.29 и т.29а от ДР на ЗУТ законодателят добави следното изречение: „При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.“
Така всички приеха, че ателиетата вече са жилища! Дори лицата, професионално ангажирани с построяването или с покупко-продажбата на имоти. През последните няколко седмици в практиката ми отново срещнах това убеждение (или по-скоро заблуждение). Реших да споделя моя прочит на допълнението в закона.
Експертните решения на ТЕЛК подлежат на административен и съдебен контрол. Могат да се обжалват, както констатациите на здравния орган относно трудоспособността на освидетелствания, така и изводът на ТЕЛК дали лицето може да изпълнява определена длъжност.
Съгласието на съпруга при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот – съпружеска имуществена общност, е условие за действителност на договора.
Вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания
Преди няколко дни имах среща с Донка. Мъжът й Георги получил искова молба, с която сестра му Гергана желаеше да се развали договор за издръжка и гледане, по силата на който през далечната 1996 г. родителите й прехвърлили на Георги имот в гр. Варна срещу задължението му да поеме гледането и издръжката на двамата родители докато са живи, лично или чрез трето лице. Преди две години починал баща им, а преди няколко месеца – тяхната майка.
Част от незастроено дворното място може да се разпредели за ползване от собствениците за паркиране, но при определени условия
