Валерия дойде при мен с въпроса по какъв ред и как да търси своите права. При срещата ни се опитах да разбера малко повече за това дали осиновяването на Валерия е било прекратено. Това беше важно, за да видим дали все още има качеството на пряк наследник и от там – какви са правата й върху имота. Тя не си спомняше нищо. Единственото, което знаеше беше, че осиновяването й е прекратено, защото нейната майка така й е казала. Не си спомняше нито кога е станало, нито по какъв ред. В акта за граждански брак и в актовете за раждане на нейните синове била вписани с имената на осиновителя си. Даде сведения, че до 1992 г, когато вече била на около 40 години, продължавала да носи бащиното и фамилното име на своя чичо. В същото време по съществуващия документ за самоличност бащиното и фамилното й име беше това на родния й баща. Тези сведения ме озадачиха. 

Как се прекратява осиновяване?

За да има прекратяване на осиновяването е необходимо решение на окръжния съд. Съгласно действащия към него момент СК от 1968 г. (отм.) осиновяването се прекратява от съда: 1. по взаимно съгласие на осиновител и осиновен, 2. при тежко провинение от едната страна или 3. при наличие на други важни обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновител и осиновен.

Ако прекратяването на осиновяването беше станало преди навършването на пълнолетието й, беше напълно възможно тя да не си спомня. Но от друга страна, в актовете за раждане на нейните деца тя беше вписана с имената на осиновителя си. Това означаваше, че към този момент осиновяването й не е било прекратено. При условие, че Валерия е била пълнолетна нямаше начин да не си спомня, че е имало дело. Но тя беше категорична, че такова няма.

От опит знам, че понякога хората не обръщат внимание на документи или забравят за тяхното съществуване. Дори и пълнолетна, беше напълно възможно Валерия да не си спомня за евентуално водено дело, особено ако не му е придала значение. Предположих, че прекратяването е станало по взаимно съгласие, бързо и лесно, поради което и Валерия не си спомня.

Така или иначе беше добре да разбера повече. Само по този начин щях с категоричност да дам отговор на въпроса има ли Валерия качеството на пряк наследник на починалите. Можеше ли да получи по наследство от своите осиновители апартамента, в който самата тя е живяла. Помолих я да направи справка в окръжния съд по местоживеенето й. След време се обади да каже, че не е открила дело за прекратяване на осиновяването й.

Как да установим имало ли е прекратяване на осиновяването?

Тогава помолих Валерия да отиде до общината и да провери какви отбелязвания са направени в регистрационните картони. Ако в съда не можеха да се намерят данни, то в общината трябваше да има информация, както за осиновяването, така и за евентуално негово прекратяване. В личните регистрационни картони на лицата се вписват името, единният граждански номер и местожителството на техните родители, деца (рождени и осиновени), съпруг или съпруга. Редът за това към него момент е бил уреден в Наредба за гражданското състояние (отм.), но уредбата е сходна и със сега действащия Закон за гражданското състояние.

След направената проверка в действителност се установи, че има отбелязване за прекратено осиновяване. Беше вписан и номерът на съдебното дело по което бе извършено прекратяването. Открихме и самото решение. Бях сигурна, че прекратяването е настъпило по взаимно съгласие. Това беше най-логичният извод Валерия да не помни такова важно обстоятелство. Изненадах се, когато видях, че основанието е „поради важни обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновител и осиновен“. Обикновено разрив в отношенията не се забравя. Валерия не само, че не си спомняше за прекратеното осиновяване, но и беше продължила да гледа бившите си осиновители до смъртта на всеки едни от тях. 

Има ли качеството на наследник и можеше ли да получи имота по наследство?

Вече беше категорично ясно, че Валерия няма качеството на наследник по права линия, тъй като осиновяването й бе прекратено. Беше единствено наследник на леля си (сестра на родната й майка), но по съребрена линия. В този случай чичото получаваше 2/3 по наследство от бабата, а за Валерия оставаше 1/3 от него. Това е така, тъй като съгласно чл.9 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава 2/3 от наследството, ако то се е открило след навършване на десет години от сключването на брака.  

Междувременно в Имотния регистър беше обявено саморъчно завещание от лелята в полза на съпруга й. Беше му завещала цялото движимо и недвижимо имущество. Това обстоятелство значително променяше правата на Валерия. Дори и да имаше качеството на наследник на леля си, тя вече не можеше да наследи нищо. Чичото беше наследил цялото наследство на лелята по силата на завещание. Разбира се веднага ме попита дали няма запазена част върху имота.

Можеше ли Валерия да претендира възстановяване на запазена част?  

Текстът на чл.28 от ЗН е ясен и  не се нуждае от тълкуване. Там се посочва, че, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Ето защо, възстановяване на запазената си част и намаляване на завещателно  разпореждане може да бъде поискано само от роднините по права линия  или съпруг. Валерия беше загубила качеството си на „роднина по права линия“ с прекратяване на осиновяването. Тя бе наследник само на леля си по съребрена линия, в който случай законът не предвижда запазена част от наследството.

Този казус попада в т.нар. семейно-наследствено право. Ако Ви е харесал, можете да го споделите или да зададете Вашия въпрос.