Интересни facebook публикации.


Кой е "силният" и "слабият"? Една поучителна история

Когато Махатма Ганди следвал право в Лондон, професор с фамилно име Питърс, имал лошо отношение… но студентът Ганди никога не свел глава и срещите им били много чести.
Един ден Питърс обядвал в университетската трапезария, Ганди дошъл с подноса си и седнал до него.
Много високомерният професор му казал: ‘’Студент Ганди, не разбираш ! Прасе и птица не сядат да ядат заедно.’’ Ганди отговарил: ‘’Бъдете спокоен професоре, аз ще излетя!“
Професор Питърс бил изпълнен с ярост, тъй като разбрал, че в ролята на прасето се е оказал самият той. Решил да си отмъсти на следващия изпит. Студентът Ганди обаче отговорил блестящо на всички въпроси.
Тогава учителят му задал следния въпрос: ‘’Ганди, ако вървиш по улицата и намериш две торби, едната с мъдрост, а другата с пари, коя от двете ще вземеш?’’
Ганди отговарил без колебание: ‘’Сигурно парите, професоре.“
Усмихнатият учител му казал: ‘’Аз на твое място бих грабнал мъдростта, не мислиш ли?’’
Ганди отговарил: ‘’Всеки взема това, което няма, професоре.’’
Истеричният вече професор написал „IDIOT“ на изпитния лист и го върнал на младия мъж. Ганди взел листа и седнал… След няколко минути се обърнал към учителя и казал: ‘’Професор Питърс, вие сте се подписали на листа, но не сте написали оценката ми… ‘’
Сетих се за тази история, покрай непримиростта, която някои хора имат към позицията или силата на друг. Колкото единият фино и учтиво показва глупостта на другия, толкова другият губи контрол и започва да издевателства върху привидно по-слабия. В нашата работа всекидневно се срещаме със „силната“ или „слабата“ страна. Въпрос на време е всеки да преосмисли ролята си, включително със силата на закона.

За правото и законите

Много пъти съм имала възможност да споделя, че правото и законите работят, ако имаме културата за тях. Самосъзнанието на общността е ключово за постигането на целите им. А те са да задоволяват обществения, преобладаващия интерес. Те не отчитат частния случай, интереса на малцинството. Принцип в законодателната дейност е ползите от един акт да надвишават вредите. Последните са напълно възможни, но ако те касаят малка група хора, не се вземат предвид. Превес има интересът и ползите за мнозинството.
Пример за това е спряното движение по Алея I. От години варненската общественост иска там да няма движение. За интересите на обществото е по-важно в парковата зона да имаме зелена среда, в която спокойно да упражняваме физическа активност и безопасно да се разхождаме.
Общността е преценила, че за нея е по-важна липсата на автомобили, отколкото липсата на транспортен достъп до намиращите се там заведения. Никой не иска спиране на бизнеса, но пък настоява за пешоходен и сигурен достъп. Неприятно е да вървиш по шосето и непрекъснато да се гънеш в сложни пируети, за да избегнеш автомобили, хора или рекламни табели. Особено, когато имаш малки деца. Тротоари, както знаем няма, а малкото такива са заети пак от автомобилите или от търговските обекти.
Днес много силно се чува недоволството на шепата потърпевши. Разбира се аргументите им са икономически логични, но те няма как да резонират на обществения интерес.
Едно от основните възражения е, че работещите на Алея I имат затруднения с отиването и прибирането от работа. Това не е съвсем така, защото транспортният им достъп е на не повече от 10 минути пешеходно разстояние. Човек трудно се разделя с удобството колата му да е на една ръка разстояние, но това удобство има множество негативни последици – върху природата, върху хората. Няма как удобството (или мързелът) на малцина да надделее над общото желание.

Другият аргумент е невъзможността доставчиците на продукти да зареждат обектите през деня. В заповедта е предвидено то да става в ранните часове на денонощието. Това не е самоцелно предвиден ред, а отговоря на нормативната уредба в Община Варна, която действа от десетилетия. В нея е предвидено, че зареждането на всички търговски обекти се извършва до 8 сутрина. Да, никой не работи по това време, но ето една последица от това да не се съобразяваме с разпоредбите. Те имат смисъл, но губят такъв, ако не се спазват.

А смисълът на правилото доставките в града да се извършват рано ил е да не се затруднява движението и да не се разваля градската среда. Представете си в динамичната част от денонощието Варна да е свободна от камиони за доставка на месо, кроасани, бира и т.н. Да няма неправилно спрели бусове, които уж „за малко“ блокират цялото движение по улицата. Да няма шум от тракащи и суркащи се колички, щайги, каси. Да няма замърсяване, каквото често се получава, бързайки да задоволим потребителските нужди.
Няма да припомням колко недоволни е имало в миналото относно правата на работниците, работното време, условията на труд, заплащането. Освен това, никой не отваря или не иска да отваря магазините си в 5,00. Да, и тези възражения са основателни, но ето как заради интересът или болката на една група хора се достига до обществен хаос.
И така – законите и правото имат смисъл и действат, само ако нашето поведение е насочено към това да ги спазваме. Добрата жизнена среда зависи от нас самите. Не само от държавата.
Не мога да кажа дали вече обжалваната заповед за спиране на движението по Алея I ще бъде отменена от съда. В крайна сметка всеки административен акт трябва да отговаря на множество процесуални норми и на материалния закон. Ако нещо от тези изисквания не е било съобразено, заповедта ще бъде отменена.
Хубаво е до тогава да не заливат публичното пространство с жалейки колко заповедта е несправедлива и спъва бизнеса. Още по-хубаво е това да не се превръща в политическа дъвка. Силно се надявам до приключване на делата варненци да се наслаждаваме на спокойна разхода из алеята и постепенно всички, дори работещите там да разберат, че има смисъл от по-добра среда на живот и спазване, а не противопоставяне на правилата.
Общественият интерес над частния. Самосъзнание и култура към правилата. Уважение и съобразяване с желанията на общността.
Толкова е просто.

Юридическата професия

 
Това са част от целите, които Министерството на правосъдието е поставило към обучението на бъдещите юристи. Те в голяма степен разкриват това, което ние адвокатите правим всекидневно, но остава скрито от нашите клиенти:
 
1️⃣ умения и компетентности за формулиране и защитаване на правна теза;
2️⃣ анализ на съдебната практика;
3️⃣ решаване на казуси;
4️⃣ извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи;
5️⃣ академично писане, включително подготовка и писане на есе, академични статия, дипломна работа и коментар на съдебна практика;
6️⃣ участие в дебати, реторика и съдебна реторика;
7️⃣ подготовка и провеждане на преговори по юридически казус;
8️⃣ подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи;
9️⃣ професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие;
1️⃣0️⃣ професионална етика,
1️⃣1️⃣ засилено усвояване на правото на ЕС и за защита на правата на човека.
Ако образователната ни система осъществи тези цели още на ниво обучение, то качеството на юридеската услуга ще се повиши!
Как се справяме ние с всичко това?! С много работа, опит, безсънни нощи!

Трудната ряздяла...

 
Всяка година унищожавам приключили дела и документи на повече от 5 години. В противен случай ще трябва да ги съхранявам на земята.
И всяка година това начинание е трудно за мен. Оказва се, че с някои документи не мога да се разделя и да ги унищожа просто ей така.
Това са папки, чийто архив е от 20 години!!!! В три от тях са всички становища, искови молби, жалби, които съм писала като млад юрист в Община Варна. За някои мои писания се изненадвам с усмивка, други намирам за наивни, трети – за дооооста правно грамотни. Някои от казусите, които са вълнували обществеността преди 18-20 години, вече не са актуални (например.реституции, обжалване на ПУП за цели квартали), други – все още не са решени. Сякаш времето е спряло – бездействие на общината, завъртане в спиралата на административния произвол, неясни правила, непрозрачни процедури, неприложени ПУП и т.н..
И тъй като говорим много силно за дигитализация, ще кажа, че тя е задължителна, но въпреки това трудно ще се разделя с моите бумаги. Някои от тях са целият ми свят, който ще загуби от емоционалността си, ако го вкарам в паметта на компютъра си…
И тази година ще ми е трудна раздялата!

Как се раждат фалшивите новини?

 И се руши имидж и доверие.
Преди два дни пост на известен варненски писател прикова погледа ми. Говореше възмутено за решението на Окръжен съд – Варна, с което е постановено екстрадирането на руски гражданин, изгорил паспорта си в началото на войнага с Украйна. Новината полетя през национални медии, социални мрежи. Стана повод за протест.
Навсякъде коментари, в които клетата ни съдебна система е плюта, псувана, хулена. Ще рече човек, че именно там са най-големите престъпници. Обаче!
И двете твърдения са верни (решение за екстрадиция и лице, изгорило руския си паспорт). Смисълът и внушението – не!
През 2017 г. съдебните власти в Санкт Петербург са поискали ареста и екстрадицията на руския гражданин. Обявен е за международно издирване чрез Интерпол. Обвинен е в измама в особено големи размери, възлизащи на 305 милиона рубли. Престъплението е извършвано до 2014 г. През м. октомври 2021 г. е задържан във Варна, а през м.февруари е изгорил руския си паспорт. Лицето, чиято екстрадиция се иска, дало доброволно съгласието си, да бъде предадено на руските власти. Окръжният съд е приложил закона, предвиждащ уважаване искането на молещата държава.
Ето как премълчаната истина или пък превратното й поднасяне, ражда нова „истина“. Аз я наричам медийна.
logo