„Изкуствено създадени условия“ от земеделските производители – налице ли са такива във Вашия проект?

Един от последните случаи в моята практика бе обжалването на заповед, с която  Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ отказа финансова помощ на кандидат по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.

Причини за отказа

В хода на административните проверки административният орган установил, че трима от кандидатите по мярката, сред които и моят клиент, имат родствена връзка (първи братовчеди) и дейностите, за които е заявена финансовата помощ, се отнасят  до имоти в едни и същи или съседни масиви.  Освен това констатирал, че кандидатите имат обща база, която използват за складиране на техника, инвентар и материали. Въз основа на тези данни изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ достигнал до извода, че земеделските производители нямат намерение да осъществят целите на мярката, а да получат финансовата помощ като създадат изкуствени условия за това.

Според административния орган наличието на лична, географска и функционална  връзка между кандидатите сочела на умишлена координация между тях с цел изкуствено да разделят един-единствен проект на три по-малки и да получат финансова облага без реално да желаят изпълнение на целите на програмата – обновяване и преструктуриране на лозя. Наличието на „изкуствено създадени условия“ е нормативна пречка за получаването на помощта, поради което изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ постановил отказ от подпомагане на кандидата.

„Изкуствено създадени условия“ според българското законодателство

Понятието „изкуствено създадени условия“ по мярката, за която моят клиент кандидатства,  е дефинирано в §1, т.11 от НАРЕДБА № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. Нормата препраща към текста на чл.60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета като допълва, че изкуствено създадени условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия кандидатите за подпомагане биха получили предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка.

Независимо от даденото в националното ни законодателство определение на понятието „изкуствено създадени условия“, то повдигна повече въпроси, отколкото даде яснота за точните мотиви на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да откаже финансово подпомагане.

В страна като България, където частната земеделска инициатива е поминък на цели фамилии, е почти сигурно, че роднини по права или съребрена линия осъществяват един и същи бизнес и то в близки масиви. Това в пълна степен важи в случаите, в които дейността е наследена. Много често наследниците на земеделски производител правно и фактически поделят дейността помежду си и продължават развитието й като отделни стопани.

За мен будеше недоумение защо определението за „изкуствено създадени условия“ в НАРЕДБА № 6 от 26.10.2018 г. на практика препятства кандидатстването по европейски програми за развитието на селските райони на лица, които са роднини, развиват една и съща дейност в близки масиви и кандидатстват по една и съща мярка. Настоящият случай бе именно такъв. Моят клиент, наред с братовчедите му, бяха наследили лозарския бизнес от техния дядо. Всеки развиваше дейността самостоятелно, макар и в съседни масиви. Тримата отглеждаха едни и същи култури и участваха в едни и същи програми за развитие.

„Изкуствено създадени условия“ според правото на Европейския съюз

В една от предните статии Ви разказах защо е важно да познаваме европейското право. Случаят, за който Ви споделям изискваше проверка и запознаване именно с нормите на правото на ЕС, доколкото в нормативната уредба у нас имаше неясноти.

След като издирих приложимата правна уредба си изясних, че наличието на „изкуствено създадени условия“  е категорично препятствие за подпомагане на земеделските производители със средства на Европейския фонд за гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за всички европейски производители.

Този критерий е залегнал като основен принцип в чл.60 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година, който посочва, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.

Следвайки това общо, но фундаментално правило за финансиране на Общата селскостопанска политика, българският законодател също е регламентирал постановяването на отказ от финансиране, когато административният орган установи изкуствено създадени условия от заявителите.

За мен обаче все още не бе изяснен въпросът по какъв начин се преценяват наличието на „изкуствено създадени условия“ и защо наличието на роднинска и географска връзка покрива това понятие.

Продължих да търся. Този път в практиката на Съда на Европейския съюз.

И открих! Решение на съда от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, постановено по преюдициално запитване на Административен съд – София град.

В цитираното решение СЕС обобщава, че не се допуска да бъде отказано плащане на основание на схема за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай.

В съображение 36 във вр. със съображение 35 от решението СЕС подчертава, че споразумяването  (координирането) на кандидата с трети лица, самите те кандидатстващи за помощта, само по себе си не позволява да се изключи, че представеният проект ще допринесе за постигане на целите.

В случая на моя клиент  представеният проект за преструктуриране и конверсия на лозя водеше до постигане целите на мярката независимо от персоналната, географска и функционална свързаност на тримата кандидати. Анализът на стопанското поведение на земеделския производител сочеше на намерение да използва финансовата помощ за подобряване на бизнеса си. Кандидатът беше наследил дейността по развитие и отглеждане на лозя от своя дядо. Беше я разделил правно и фактически от другите му наследници, независимо, че и тримата имаха обща (наследствена) складова база. Всеки от тях дълги години осъществяваше лозарска дейност като отделен земеделски производител. Имаха изградена дистрибуционна мрежа. Кандидатът имаше стопански традиции в този отрасъл.  Чрез получаването на финансовата помощ желаеше повишаване на конкурентоспособността си сред българските производители.

Ако и Вие сте получили отказ от финансиране, не се колебайте да упражните правото си на жалба и да изложите своите аргументи. Дали ще докажете правотата си е въпрос на конкретни факти и преценка.