Адвокат Снежина Ковачева Варна
Съгласно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Случвало ли ви се е да получите съобщение, в което Службата по кадастъра Ви уведомява, че е извършила изменение на кадастралния регистър като за собственик на Вашия имот е вписала друго лице?
Точно такова съобщение беше изпратено до Ралица. То било получено от нейния син, който забравил да ѝ го предаде. Открил и предал писмото едва след няколко седмици. Когато го прочела, Ралица изпаднала в шок. Ставало въпрос за имот, който преди 7 години купила от възрастни хора. С писмото службата по кадастър я уведомявало, че за собственик на този имот е вписано друго лице. Ралица знаела кое е то, тъй като преди години водила съдебен спор с него. Тогава лицето твърдяло, че той е собственик на недвижимия имот на основание нотариален акт за покупко-продажба. Искал от съда да установи това обстоятелство, за да е безспорно. Делото обаче не било разгледано по същество. Гражданският съд приел, че липсва правен интерес от водене на делото и го прекратил със съдебен акт, наречен определение.
„Официално: ателиетата получиха статут на жилища!“
„Край на сделките с ателиета, и те също стават апартаменти!“
Това са заглавията на голяма част от публикуваните новинарски статии, след като на 23.02.21г. в брой 16 на Държавен вестник бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Към §5, т.29 и т.29а от ДР на ЗУТ законодателят добави следното изречение: „При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.“
Така всички приеха, че ателиетата вече са жилища! Дори лицата, професионално ангажирани с построяването или с покупко-продажбата на имоти. През последните няколко седмици в практиката ми отново срещнах това убеждение (или по-скоро заблуждение). Реших да споделя моя прочит на допълнението в закона.
Експертните решения на ТЕЛК подлежат на административен и съдебен контрол. Могат да се обжалват, както констатациите на здравния орган относно трудоспособността на освидетелствания, така и изводът на ТЕЛК дали лицето може да изпълнява определена длъжност.
Съгласието на съпруга при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот – съпружеска имуществена общност, е условие за действителност на договора.
Преди няколко дни имах среща с Донка. Мъжът й Георги получил искова молба, с която сестра му Гергана желаеше да се развали договор за издръжка и гледане, по силата на който през далечната 1996 г. родителите й прехвърлили на Георги имот в гр. Варна срещу задължението му да поеме гледането и издръжката на двамата родители докато са живи, лично или чрез трето лице. Преди две години починал баща им, а преди няколко месеца – тяхната майка.
Част от незастроено дворното място може да се разпредели за ползване от собствениците за паркиране, но при определени условия
Ще Ви разкажа за един случай, който постави въпроса дали избеният коридор в жилищна сграда е обща част за всички етажни собственици и можем ли да защитим правото си на достъп до него.
Преди три седмици ми се обади Валери. Получил искова молба от своя брат, с която последният предявил претенции за разваляне на договор за покупко-продажба на ½ идеална част от апартамент, който Валери закупил от баба им Радка.
Един от последните случаи в моята практика бе обжалването на заповед, с която Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ отказа финансова помощ на кандидат по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.
Вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания
Тези дни в офиса ми дойде Димитър. От години се занимавал с обработка на земеделска земя. Развивал дейността си както върху собствена, така и върху наета чрез договори за аренда земя.
Димитър ми сподели, че е изключително притеснен от последните две стопански години. Оплака ми се от сухи сезони, ниски добиви и високи разходи за дейността. Преди 5 години сключил множество договори за аренда. Имал дългогодишен ангажимент да изплаща ренти в размер на 90,00 лева за декар. Преди време добивите от дейността били високи, а пазарната конюнктура – благоприятна. В онези времена всеки искал да наеме повече обработваема земя. Най-често като обещае високи ренти.
С решение от 25.06.2020 г. по съединени дела C-762/18 и C-37/19 съдът на ЕС постанови, че незаконно уволнен работник, който по-късно е възстановен на работа от националния съд вследствие на отмяна на уволнението му, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск.
В първа част на темата Ви разказах за случай от практиката ми, където съдът подробно разгледа въпроса от кой момент тече срокът, в който възстановеният на работа работник следва да се яви на работа.
Статията предизвика интерес, за което благодаря. В коментар г-жа Светлана Панайотова постави следния въпрос: необходимо ли е възстановеният работник да ходи всеки ден на работа, при условие, че работодателят не го допуска?
В кантората дойде Стефан със следния казус:
Притежавал имот по наследство от своя дядо, в който искал да построи къща. Когато предприел действия за издаване на скица установил, че в кадастралния регистър имотът бил записан на лицето Ивайло Х., който се легитимирал като собственик по силата на нотариален акт за дарение. Службата по кадастър отказала да издаде скица на Стефан, докато спорът кой е собственик не бъде решен по съдебен ред. Стефан завел дело против Ивайло Х. с твърдение, че не е могъл да стане собственик на имота на основание договор за дарение (т.нар. отрицателен установителен иск).
В кантората имах следния случай:
В трудов спор представлявах работник, чието трудово правоотношение беше прекратено незаконосъобразно. Съдът отмени заповедта за уволнение и възстанови работника на заеманата преди уволнението длъжност. Клиентът имаше интерес да постъпи на работа възможно най-бързо. Веднага след като узнахме за влязлото в сила решение, подадохме писмена молба до работодателя. С нея го уведомихме, че лицето ще се яви на работа на изрично посочена от нас дата, избрана в рамките на двуседмичния срок от момента на узнаването на съдебното решение. В съответния ден клиентът се яви на работа, но работодателят му не го допусна. Считаше, че след като работникът не е получил от съда изрично съобщение по чл.345, ал.1 от КТ, то двуседмичният срок за постъпване на работа не е започнал да тече и работодателят няма задължение да го допусне до работното му място.