Правото на Европейския Съюз
През последните години правото не е това, което беше!
Познаването на местното законодателство се оказва все по-недостатъчно при решаването на даден проблем. Правото на Европейския съюз става все по-необходимо и важно в българската икономическа и социална среда. Общностното право има отношение както към административното право (напр. данъчно облагане, програми за развитие на селските райони, конкурентно право и др.), така и към трудовото право, семейното право, наказателното право и т.н.
Икономическата и социална среда у нас се развива изключително динамично. Правните регулации стават все повече, за съжаление и все по-неясни. Проблемите в отношенията между правните субекти или между тях и държавните органи се увеличават лавинообразно. Бурната поява на казуси и нормативна уредба ни обърква и затруднява. Това се отразява не само на бизнеса, но и на дейността на националните ни органи. Администрацията става все по-непредвидима. Не са малко случаите, в които нейни актове, действия или бездействия нарушават основни принципи или норми не само на националното, но и на европейското законодателство. Тази динамична, но и противоречива среда нарушава правните очаквания на лицата, силно разклаща предвидимостта при вземането на решения, създава усещането за несигурност и несправедливост, изкривява бизнес климата.
Съдебната практика „не изостава“ от тази тенденция. Не е изключение един и същи въпрос да намира различно правно решение. През последните години някои от съдебните актове се постановяват в противоречие на регламенти, директиви или решения на Съда на Европейския съюз.
Практиката на Съда на ЕС (и не само) става все по-приложима в защитата на гражданите или организациите пред националните съдилища. Решенията на Съда на ЕС, постановени по преюдициални запитвания от държави-членки, дават възможност на долните инстанции да не прилагат практиката на върховните съдилища, ако тя противоречи на правото на ЕС и стават повод за промяната й.
Какви възможности ни дава правото на Европейския съюз?
Най-общо правото на ЕС дава възможност*:
- При липса на нормативна уредба в българските закони по даден проблем (празноти в законодателството), националният орган трябва да приложи пряко разпоредбите на европейското право, ако материята е уредена в източник на правото на ЕС;
- При противоречие между европейска и българска норма националният орган (администрация или съд) е длъжен да приложи европейската норма;
- Всеки заинтересован може да атакува по съдебен ред актовете на национален орган, които не са съобразени с правото на ЕС;
- Актовете, действията или бездействията на администрацията, които противоречат на Правото на ЕС, могат да се обжалват пред съответния административен съд;
- Практиката на върховните съдилища (Върховен касационен съд или Върховен административен съд) не се прилага, ако тя противоречи на правото на ЕС;
- Всеки национален орган носи отговорност за неприлагането на европейското право. Той може да бъде санкциониран от по-висшестоящ орган или актът му да бъде отменен по съдебен ред;
- Ако националните съдилища отказват да прилагат правото на ЕС или го прилагат лошо, държавата може да бъде осъдена в Съда на ЕС за нарушаване на правото на ЕС.
Необходимо ли е да обръщаме поглед към правото на ЕС?
Като че ли продължава да е малко известно, че всеки може да иска националните ни органи (администрация и съд) да прилагат правото на ЕС, когато националното законодателство му противоречи. За съжаление правното ни самосъзнание все още е далеч от разбирането, че общностното право има все по-голямо значение в отношенията ни. То е особено приложимо, когато национална правна норма противоречи на норма от европейското право. Дори 13 години след присъединяването ни към ЕС „право на ЕС“ остава ново, дори „екзотично“ понятие. Това в най-пълна степен важи за административните органи, които все още стоят далеч от необходимостта да познават и прилагат европейските норми. За това считам, че българската икономическа и правна среда следва все по-често да обръща поглед към актовете и решенията на европейските институции. Това ще гарантира правната сигурност и ще ни помогне за изграждането на европейско правно съзнание.
В заключение – не се колебайте да разберете как един въпрос е уреден от правото на ЕС. Това ще Ви даде не само предимство, но и предвидимост.
В някои от следващите публикации ще Ви разкажа повече за моя опит при издирването на норми от правото на ЕС.
* Обобщението е направено по публикации и научни трудове на проф.Атанас Семов
Професионалният път на адвокат Ковачева започва от РДНСК-Варна и преминава през Община Варна. В продължение на години работи като правен консултант в „AG Capital” АД - голяма инвестиционна компания. Това й дава възможност да натрупа необходимия професионален опит в областта на вещното (имотно) и административно право и през 2009 г. да започна самостоятелна практика. Като адвокат помага на гражданите и организациите по спорове с администрацията. Активно работи по казуси, свързани с недвижими имоти. Разглежда семейни, наследствени и трудови дела. Ангажира се със спорове между търговци или такива за неизпълнение на договори. В качеството си на адвокат дава консултации и осъществява процесуално представителство, както в гр.Варна, така и на територията на други областни центрове в страната. При въпроси се свържете с нея чрез он-лайн формата за контакт или на телефон 0885308083.
Добавете коментар