С решение от 25.06.2020 г. по съединени дела C-762/18 и C-37/19 съдът на ЕС постанови, че незаконно уволнен работник, който по-късно е възстановен на работа от националния съд вследствие на отмяна на уволнението му, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск.
В първа част на темата Ви разказах за случай от практиката ми, където съдът подробно разгледа въпроса от кой момент тече срокът, в който възстановеният на работа работник следва да се яви на работа.
Статията предизвика интерес, за което благодаря. В коментар г-жа Светлана Панайотова постави следния въпрос: необходимо ли е възстановеният работник да ходи всеки ден на работа, при условие, че работодателят не го допуска?
В кантората имах следния случай:
В трудов спор представлявах работник, чието трудово правоотношение беше прекратено незаконосъобразно. Съдът отмени заповедта за уволнение и възстанови работника на заеманата преди уволнението длъжност. Клиентът имаше интерес да постъпи на работа възможно най-бързо. Веднага след като узнахме за влязлото в сила решение, подадохме писмена молба до работодателя. С нея го уведомихме, че лицето ще се яви на работа на изрично посочена от нас дата, избрана в рамките на двуседмичния срок от момента на узнаването на съдебното решение. В съответния ден клиентът се яви на работа, но работодателят му не го допусна. Считаше, че след като работникът не е получил от съда изрично съобщение по чл.345, ал.1 от КТ, то двуседмичният срок за постъпване на работа не е започнал да тече и работодателят няма задължение да го допусне до работното му място.
