Съгласно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука e всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,  когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова беше и злополуката с Георги. Той заемал длъжността „арматурист”. Основното му задължение било да изработва арматурна заготовка по предварително зададени размери. Поставял пръти желязо в машината и я задействал чрез натискането на ръчен лост. Машината изтегляла желязото до предварително зададена дължина.  При достигането й автоматично се включвал хидравличен нож, който отрязвал арматурата. При работата било възможно да останат малки парчета желязо. Работниците трябвало да ги почистват.  По устни разпореждания на работодателя това ставало при изключена от захранването машина и чрез използването на подръчни приспособления.

Един ден се наложило Георги да почисти машината от парчетата желязо, останали в машината. Тъй като имал да изпълнява норма, не изключил машината от захранването. Не използвал и никакъв инструмент.  Отстранил парчетата с дясната си ръка. Точно когато бръкнал, за да махне заседналите парчета, хидравличният нож се задействал. Паднал и отрязал част от показалеца на дясната му ръка. Георги изпитал силна  болка.  Постъпил в болница, където бил приет за оперативно лечение.

В първите няколко месеца от причиняването на травмата Георги изпитвал неописуеми болки и страдания. Вземал много обезболяващи. Страдал от безсъние. Не можел да се обслужва, имал нужда от постоянно обгрижване. Появили се притеснения за бъдещото му, изпаднал в депресия. 

Георги дойде при мен, за да разбере може ли да получи обезщетение за преживените  болки и страдания. Чувстваше обида към работодателя си. Оплака се, че условията на труд били лоши. След инцидента работодателят не го потърсил. Не му съдействал да си получи застрахователното обезщетение.

Най-напред трябваше да изясним няколко важни обстоятелства:

1. Призната ли е злополуката за трудова?
2. Изпълнил ли е работодателят задължението си за първоначален и последващ инструктаж, включително за работа с машината?
3. Носи ли работодателят отговорност при трудова злополука, ако не е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд? Може ли тази отговорност да се изключи или намали?
4. Георги беше ли „помогнал” злополуката да се случи? Ако да, работодателят носи ли отговорност?

По първия въпрос клиентът представи разпореждане на териториалното поделение на НОИ, че злополуката е призната за трудова. Това обстоятелство е предпоставка да се търси отговорност на работодателя по чл.200 КТ.

На втория въпрос Георги даде сведения, че е присъствал на начален инструктаж, но никога не му е провеждан последващ, включително за работа с машината. Нещо повече, нямало дори осигурени приспособления за почистването й. Обикновено всички ги отстранявали ръчно и без да изключват машината, тъй като бързали да изпълнят нормата си.

Отговорът на третия въпрос се съдържа  в разпоредбата на чл.200 КТ, която регламентира отговорността на работодателя за вреди, причинени в резултат на трудова злополука.

Съгласно нормата работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Следователно отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна, безвиновна. Задължението за обезвреда възниква независимо от това дали работодателят, негов служител или съконтрагент, е виновен за увреждането. Достатъчно е наличието на трудово правоотношение с пострадалото лице. Предмет на обезщетяване са всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето защо, независимо дали работодателя е спазил задълженията си по ЗБУТ, той носи отговорност за вредите от трудова злополука.

Може ли да бъде изключена отговорността на работодателя?

Да, но само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя.

Може ли отговорността на работодателя да се намали?

Да, при съпричиняване.  Такова е налице, когато работникът е допринесъл за злополуката като е проявил груба небрежност. Като груба небрежност се определя това поведение на работника или служителя, при което не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил за съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е длъжен да избегне злополуката като положи дължимата грижа.

В случая Георги беше нарушил правилата за безопасност като вместо да използва инструменти за премахване на заседналото желязо или да изключи машината от ел.захранването беше бръкнал с пръст в машината и я беше задействал. По този начин сам се беше поставил в ситуация на повишен за живота и здравето си риск.  Поведението му беше проява на груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. В тези случаи отговорността на работодателя се намалява.

Георги съзнаваше, че е допуснал грешка, но не разбираше защо трябва „вината“ за злополуката да се поеме и от двете страни. Работодателят сам беше допуснал нарушение на трудовото законодателство. Не беше осигурил никакви предпазни средства. Не беше изпълнил основни задължения, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.  Сам беше създал множество предпоставки за настъпването на злополуката.

Като всяко едно правоотношение и трудовото създава права и задължения за двете страни.

Задължението за предотвратяване на трудова злополука е и на работодателя, и на работника.

Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни като ролята на работодателя е водеща. Осигуряването на ефективен контрол върху техническата изправност на работното оборудване има водещо значение за предотвратяване на трудовите злополуки. Работодателят е длъжен да внедри системи за безопасност, както и да следи за изправното им функциониране.

В случая работодателят беше провел само начален инструктаж за работа. Не беше провел периодични инструктажи, нито инструктаж за работа с машината. Работодателят не беше обезопасил машината в достатъчна степен, за да осигури безопасно изпълнение на възложената работа. Не беше предприел мерки, с които да ограничи възможните опасности.

От друга страна, работникът е длъжен да спазва правилата за безопасност. Той е длъжен да полага старание при осъществяване на дейността.

Предприемайки почистване на машината с ръка, Георги сам беше създал рисковата ситуация. Той имаше дългогодишен опит на тази длъжност, поради което е бил длъжен да вземе мерки за собствената си безопасност. Въпреки това се е отнесъл безкритично към опасността да настъпи инцидент. Вместо да положи необходимото старание и внимание към здравето си, той беше извадил заседналото парче с ръка при неизключена от ел.захранването машина.

Следователно, фактите сочеха, че и двете страни по трудовото правоотношение не бяха изпълнили задълженията си за предотвратяване на злополуката.

Как следваше да се определи размерът на обезщетението?

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Когато увреждането е причинено в резултат на трудова злополука се вземат предвид характера и степента на физическото увреждане, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на пострадалото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.

При съпричиняване отговорността на работодателя се намаля с процента на съпричиняване, определен според механизма на трудовата злополука. Преценката за съпричиняване изисква да е установено конкретно поведение на работника и то такова, което да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация.

При така описаните факти нямаше никакви пречки Георги да заведе дело против работодателя си за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в резултат на трудова злополука. Поради данните за съпричиняване обаче той не можеше да получи пълния размер на причинените имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на работодателя следваше да бъде намалена с процента съпричиняване, определен според механизма на злополуката.

Всеки случай на трудова злополука обаче, следва да се преценява самостоятелно. Не винаги е налице съпричиняване или пък неизпълнение на задължения.

Ако считате, че тази статия може да е полезна и за някой друг, споделете я!