Най-често трудовите спорове са свързани с предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, законосъобразността на прекратяването, обезщетяването на вреди от незаконно уволнение, отговорността на работодателя при трудова злополука.
През последните години трудовоправните отношения се прехвърлиха и извън границите на страната. Много български компании предлагат услугите си в държави-членки на ЕС като използват работна сила от България. По този повод възникват различни проблеми, включително такива свързани с размера на трудовото възнаграждение.
Зачестиха случаите и на трудови злополуки, включително и в чужбина. Спорни въпроси по тези дела възникват относно размера на имуществената отговорност на работодателя и наличието на груба небрежност от страна на работника (т.нар.съпричиняване). Изследват се редица обстоятелства като например – спазени ли са правилата за здравословни и безопасни условия на труд; провеждан ли е начален и периодичен инструктаж на работниците и служителите; има ли разработени правила за работа с машини; какъв е механизмът на злополуката и др.
Някои работници или служители не желаят да търсят правата си при нарушение на трудовите им права. Считат, че воденето на дела е разход на време и пари, който не би довел до желан резултат. Най-успешните случаи в моята практика обаче са от клиенти, които въпреки колебанието си проявиха смелост и воля да се изправят пред работодателя и да защитят правата си.
Работниците също злоупотребяват при упражняването на трудовите си права и задължения. Работодателите са изправени пред редица формални и нелеки процедури за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. За законосъобразното прекратяване на трудово правоотношение следва да съобразят множество изисквания на закона. Тези задължения затрудняват работодателите и стават повод уволнението на работника /прекратяването на трудовото правоотношение/ да бъде отменено от съда на формално основание.
