Стават ли общи движимите вещи, закупени по време на съвместно съжителство?
В настоящата статия ще разберете какво е съвместно съжителство и чия е собствеността върху движимите вещи, закупени по време на фактическото съжителство.
Малко повече за казуса
В кантората имах следния казус: Двойка живеела на семейни начала от 10 години. Обитавали дома на жената. Мъжът имал повече доходи и той бил този, който направил значителни подобрения в имота. Извършил ремонт, обзавел го, закупил мебелите, оборудвал го. От съвместното им съжителство се родили две деца. Закупил втори автомобил, за който една част от парите дала и жената.
След време отношенията между двамата партньори се влошили. Настъпила раздяла. Мъжът поискал от жената да му заплати 70 000 лева. Толкова била стойността на направените от него подобрения в имота. Те повишавали неговата цена, а след раздялата им жената продължила да се ползвала от тях. Това водело до неоснователното ѝ облагодетелстване за негова сметка.
Майката на децата категорично не споделяла тази теза. Отказвала да плати каквито и да е било разноски за подобрения в апартамента. Смятала, че бащата нямал право на претенция върху обзавеждането и мебелите. Не можел да иска тяхната стойност. През годините тя не работела, но полагала грижи за децата и домакинството. Мъжът работил и печелил добре, но пък възможност за това му давала именно жената, тъй като всички въпроси по организиране на домакинството били поети от нея. Поради това дадените средства за подобрения в имота били спечелени с общи усилия и съвместен принос. Освен това, били извършени в интерес на децата и на общото им домакинство, поради което били общи.
Какво е това съвместно съжителство?
Семейният кодекс от 2009 г. си служи с понятието фактическо съпружеско съжителство. То се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, същата няма действието на гражданския брак. Ето защо, в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите не намират приложение.
При съвместното съжителство не намират приложение нормите, които регламентират общност на права върху вещи, придобити по време на брака.
Съвместното съжителство има правните последици като на сключен граждански брак само когато изрична законова норма предвижда такива. Последиците от прекратяване на брака и тези при прекратяване на фактическото съжителство са еднакви само в хипотезата на родени в резултат на това съжителство деца. В това отношение законът не прави разлика. Семейният кодекс третира еднакво последиците между прекратяване на брака и на съвместно съжителство, когато следва да се уреди местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Закупилият движимите вещи може ли да иска тяхната стойност?
Ако по време на съвместното съжителство някой от партньорите е закупил например пералня, фурна, спалня, гардероб и т.н., той не може да иска тяхната парична равностойност. Това са движими вещи и те не съставляват подобрение, тъй като могат да бъдат отделени от имота. Поради това не се присъжда стойността им.
Но ако мебелите или оборудването са изработени по индивидуален проект за жилището и демонтирането им може да доведе до съществено изменение на самия имот, то тези движимости съставляват подобрение. В този смисъл е и ППВС № 6/1974 г., което не е загубило правното си действие. Според т.8 от същото само движимостите, отделянето на които не води до съществено изменение на имота, не съставляват подобрение. Те могат да бъдат получени обратно като претенцията за заплащане на стойността им е неоснователна.
Приложима ли е презумпцията за съвместен принос при фактическото съжителство?
При лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите са лични. Ако средствата, с които едно от съжителстващите лица е закупило движимите вещи са били лични, то и вещите са негова собственост. Ако лицето за собствена сметка е финансирало извършването на подобренията в имота, има право да претендира тяхната стойност от ползващия подобренията.
В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение презумпцията за съвместен принос, каквато законът въвежда за лицата, сключили брак с чл.21, ал.1 СК.
Тази разпоредба не може да се приложи по аналогия за лица, които живеят на съпружески начала. Отношенията между тях са несъответни на тези в брак, поради което и законовата презумпция за съвместен принос в тези случаи е неприложима. Дори едното лице да се е грижело за домакинството и за децата, а другият да е разполагал с възможността да се труди и да получава доходи, то разпоредбата за съвместния принос не е приложима. Това означава, че правата върху движимите вещи, не възникват общо и по отношение на тях не възниква съсобственост.
Ако движимите вещи са придобити със средства, дадени и от другия партньор, то тогава възниква съсобственост, при което отношенията се уреждат по реда на чл.34 ЗС.
При закупен автомобил с паричното участие на двамата съжителстващи, собствеността принадлежи на лицето, което е посочено в договора за продажба. Даването на пари от единия не го легитимира като собственик на това основание. Законът не свързва преминаването на правото на собственост с даващия средствата.
Способите за възникване на съсобствеността са изчерпателно предвидени в чл.77 ЗС – правна сделка, годна да прехвърли вещно право, придобивна давност или по други предвидени в закона начини – наследяване, възмездна сделка, сключена от съпруг през време на брака, когато придобито е в резултат на съвместен принос на съпрузите, съдебен акт, административен акт и т. н. Даването на пари не е сред тях. Това обстоятелство може да е основание да се претендира връщане на дадената сума, но не и права на собственост върху вещта.
Във времето, в което съвместното съжителство е правило е хубаво да знаем какви са последиците от него, след като го прекратим.
Ако този казус Ви е бил полезен, можете да го споделите или да оставите коментар.
Добавете коментар