МЕЖДУНАРОДНО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА
Сблъсквали ли сте се с кошмара да бъдете обвинен в отвличане на детето ви?
Знаете ли какво е това?
Прочетете следващата истинска история, за да разберете.
Как започна всичко?
В тази статия разказвам за една история от моята практика, в която участвах без особено голяма експертиза. По препоръка на моя клиентка с мен се свърза Моника. Случаят й беше много интересен, но нямах никакъв опит в тези казуси. Обясних това на клиентката, за да вземе решение. Препоръчах й колеги, за които знаех, че се занимават само с такъв вид случаи. Тя предпочете да ми се довери. Въпреки липсата на опит по тези дела, приех казуса. Историята на Моника ме трогна, а и бях провокирана от професионален интерес.
Делото продължи година и половина. Време, в което имах много безсънни нощи. Чувствах се слаба, изпитвах страх. Упреквах се, че приех казуса и че няма да оправдая доверието. Изпитвах горчивина от евентуален провал.
Тези мои емоции останаха скрити за Моника. Нямах професионално право да й споделя страховете си. Вярата на Моника в мен хем ми даваше сили, хем ме караше да се чувствам още по-отговорна към случая й. А той не беше никак лек. Фактите и нормативната уредба не бяха в полза на клиентката. Като добавим огромната отговорност и липсата ми на опит, това беше казус, от който по-скоро следваше да се оттегля.
Към днешна дата съм много благодарна за увереността на Моника в мен и за възможността да ми довери нейния случай. Използвам възможността с тази статия да й благодаря. Тя е написана с нейно съгласие. Имената и част от фактите са подменени, за да запазим в тайна истинската идентичност на страните.
Историята
Владо и Моника се запознали по интернет. След време установили връзка. Заживели в Хайделберг, Германия, където Владо работил от дълги години. Мечтата му била да има деца, които да живеят и учат в най-стария университетски град в Европа. Не след дълго от връзката им се родил Емил.
Радостта от новороденото бързо била помрачена от битовизмите. Младото семейство все по-често не можело да преодолее различията в характерите си. Стигнало се до домашно насилие от страна на Владо. Моника започнала да се чувства все по-зле в Германия. Затова предпочитала, когато има възможност да се прибира в България и то за по-дълго време.
В Германия младото семейство било уредено, но изолирано от социален живот. Моника се чувствала много самотна. Не разчитала на никого при отглеждането на детето, нямала близки и познати, с които да споделя всекидневието си. Затова с Владо правили планове един ден да се върнат и да се установят в България сред своите близки и приятели.
По време на престоя си в страната Моника и Емил се чувствали много добре. Детето прекарвало незабравими моменти. Имало планина в близост до родния град на тате и безкрайна морска шир в града на мама. Баба и дядовци го обгрижвали. Винаги имало вкусни плодове и топла храна. Игрите навън не спирали.
В същото време отношенията в семейството се влошавали. В Германия двамата родители все по-често започнали да се карат. Една вечер, след поредния битов скандал и упражнено насилие пред очите на вече 4 годишния Емил, Моника извикала полиция. Полицаите задържали Владимир и му забранили да доближава нея и детето й.
Не след дълго младото семейство се сдобрили. Моника не искала детето да расте без баща. Освен това, Владо бил грижовен и обичал сина им. Затова отново се събрали да живеят заедно. Този път побоят бил заменен с емоционален и психичен тормоз. Моника почти всекидневно била наричана с обидни думи в присъствието на детето.
Тя споделила на Владимир, че иска да се разделят и да се прибере в България. Той бил категорично против. Противопоставил се дори на прибирането на Моника и Емил в страната за лятната ваканция. След продължително настояване се съгласил майката и детето да прекарат летните месеци у нас. Владимир щял да се присъедини към тях впоследствие и заедно да се приберат в Германия.
Моника се прибрала с Емил в България. Дошъл краят на лятото. С нея и категоричният й отказ да се прибере обратно в Хайделберг.
Съдебната битка
Не след дълго Моника получила съобщение от Софийски градски съд, че срещу нея е образувано дело по молба от Министерството на правосъдието на Република България. В молбата се твърдяло, че Моника е отвлякла детето Емил от бащата Владимир. Министерството на правосъдието представлявало бащата в защита на неговия интерес. В молбата се съдържало искане българският съд незабавно да се произнесе с решение, по силата на което детето Емил да бъде върнато обратно в Германия. Като основание за това искане била посочена ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Именно във връзка със заведеното дело Моника се свърза с мен. Искаше да знае каква е тази процедура и как може да се защити. Тя не разбираше защо българските власти я обвиняват в отвличане на собственото й дете.
Въпреки, че знаех за ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и за многото телевизионни случаи по този повод, да го прочетеш като твърдение за твой клиент беше доста изумително. Думата „международно отвличане“ звучеше страховито. Добавката „дете“ ме караше да правя асоциации с трафик на малолетни.
Какво означава „международно отвличане“ на дете?
Според Хагската конвенция международно отвличане на дете е налице тогава, когато то бъде противозаконно прехвърлено и/или противозаконно задържано от единия родител в страна, която не е обичайното местопребиваване за детето. Прехвърлянето или задържането е противозаконно, когато нарушава правото на упражняване на родителски права и по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно.
В Хагската конвенция не е създадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване”. В съдебната практика на Съда на ЕС, се приема, че „обичайното пребиваване трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в дадена социална и семейна среда. За тази цел трябва също да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава”.
Обичайното местопребиваване е фактическа, а не формална връзка на лицето. Това означава, че адресна или друга регистрация на детето в определена държава не са определящи за наличието й. За да се определи дали детето обичайно пребивава в една страна е необходимо да се прецени по какъв начин то е свързано със социалната среда в съответната държава. При работещи родители, посещаване на детска градина или училище и др., следва да се приеме, че неговото обичайно местопребиваване е в съответната държава.
Каква е целта на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца?
Целта на производството по Хагската конвенция е детето да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване и по този начин да бъде дадена възможност на родителя, който чрез незаконното прехвърляне или задържане е бил лишен от възможността ефективно да упражнява родителските си права, да продължи тяхното упражняване. В изпълнение на тази основна цел, Хагската конвенция е насочена към отстраняване на причините за международното отвличане, респ. задържане на деца.
Кой орган оказва съдействие при международно отвличане на деца?
Според ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца всяка държава, страна по конвенцията, посочва централен орган, който изпълнява предвидените в конвенцията задължения. За Република България това е Министерството на правосъдието. Според чл.7 от Конвенцията Централните органи предприемат всички необходими мерки:
а) да установят местонахождението на детето, което е незаконно прехвърлено или задържано;
b) да предотвратят настъпването на по-нататъшни опасности за детето или вреди за заинтересованите страни, като определят или способстват за определяне на привременни мерки;
c) да осигурят доброволното връщане на детето или да улеснят извънсъдебното уреждане на спора;
d) да обменят, ако е необходимо, информация относно социалния статус на детето;
е) да предоставят информация от общ характер относно законодателството на своята държава във връзка с приложението на конвенцията;
f) да започнат или да улеснят започването на съдебно или административно производство с цел да се осъществи връщането на детето и при възможност – да организират или да осигурят ефективното упражняване на правото на лични отношения;
g) да предоставят или да улеснят предоставянето на правна помощ или консултации, включително участието на адвокат или юридически съветник, когато обстоятелствата налагат това;
h) да осигурят необходимите и подходящи административни мерки за обезпечаване безопасното връщане на детето;
i) да обменят информация помежду си за действието на тази конвенция и доколкото е възможно, да отстраняват всички пречки по прилагането й
Кои са предпоставките за сезиране на органа?
Всяко лице, институция или организация, която твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение на правото за упражняване на родителски права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до централния орган на всяка друга договаряща държава за съдействие за осигуряване връщането на детето.
В описвания казус Владимир беше потърсил именно съдействието на Министерството на правосъдието като централен орган за България по смисъла на Конвенцията. От своя страна, в изпълнение на задълженията си Министерството бе инициирало съдебно производство с цел да се осъществи връщането на детето в страната по обичайното му местопребиваване.
Какъв е редът за защита при международно отвличане на деца?
Съгласно чл.22а от Закона за закрила на детето молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание. Молбата се подава или от централния орган, или от лицето, лишено от възможността да упражнява родителските права.
В заседанието участват:
- Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата;
- насрещната страна по молбата;
- заинтересованите лица.
Какви предпоставки следва да се налице за връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване?
В конкретния казус следваше да преценим следните предпоставки:
– Коя държава следва да се счита за „обичайно местопребиваване“ за Емил?
– Бащата упражняваше ли ефективно родителски права?
– Беше ли извършила майката отвличане?
– Имаше ли обстоятелство, което да обоснове отхвърляне на молбата на бащата?
– Кое обстоятелство е толкова силно, че да съставлява по-голям интерес за детето да остане в България, а не да бъде обратно прехвърлено в Германия?
Нищо от отговорите на първите въпроси не беше в полза на майката.
Моника беше прехвърлила Емил в България със съгласието на бащата, но задържането му не беше съгласувано с него. Той беше категорично против детето да остане в страната. По смисъла на Конвенцията майката беше извършила противозаконно задържане.
Беше явно, че обичайното местопребиваване на детето, непосредствено преди задържането му в България е Германия. Детето беше родено там и живяло заедно с родителите си.
От раждането на Емил до задържането му в България бащата беше упражнявал ефективно родителските си права, наред с майката.
Според Хагската конвенция наличието на горните обстоятелства бяха напълно достатъчни националният съд да постанови незабавно връщане на детето. Дори е длъжен. Това означаваше, че молбата на Министерството на правосъдието като представител на Владимир бе основателна. Правилното приложение на закона предпоставяше Софийски градски съд да постанови връщане на Емил в Германия.
Именно тези факти ме притесняваха. Нямаше как и да ги оборя. Те се бяха случили и бяха слабо звено в защитата. Препятстващо бе и обстоятелството, че в гр.Хайделберг детето бе живяло при нормални битови условия. Било е обезпечено материално от неговите родители. Посещавало е детско учебно заведение. Бащата по никакъв начин не беше заплаха за сина си. С една дума – битието му в Германия не беше пречка, която да изтъкнем в защитата.
Трябваше да търсим друго решение. Например, налице ли са изключения, препятстващи връщането на детето. Ако са налице, достатъчно основателни ли са да мотивират българския съд да отхвърли молбата на бащата за връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване.
Изключения за незабавно връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване, предвидени в Конвенцията
Изключенията, които Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца предвижда и при наличието на които връщането може да бъде отказано, са няколко. Те са изрично регламентирани в нормите на чл. 13, ал. 1, б. „а” и б. „б” от Конвенцията.
Съгласно разпоредбата връщането може да бъде отказано, ако се установи, че лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето:
- не са упражнявали ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането,
- или са дали своето съгласие,
- или впоследствие са приели прехвърлянето или задържането.
В нашия случай бащата упражняваше ефективно родителските права по отношение на сина си. Дори след прехвърлянето и задържането му в България той се връщаше в страната всеки месец. Прекарваше със сина си минимум 5 дни. Освен това, той не само не беше съгласен със задържането на детето в България, но и не го приемаше. Беше му се изрично противопоставил.
В нашия случай изключенията по чл. 13, ал. 1, б. „а” и б.“б“ от Хагската конвенция не бяха налице. Моника изглеждаше да няма защитна теза. Конвенцията бранеше интереса на другия родител, в случая бащата и българският съд следваше незабавно да разпореди връщане на Емил в Германия.
Защитата
Въпреки това, имаше три обстоятелства, които според мен правеха незабавното връщане на малолетния Емил в Германия рисковано. Успяхме да идентифицираме тези обстоятелства, да ги изложим аргументирано и да представим доказателства. Именно въз основа на тези факти съдът отказа връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване. Прие се, че интересът на детето предпоставя то да остане на територията на страната заедно с неговата майка. Този интерес на детето бе по-голям сравнен с връщането му в Германия.
Последиците
В момента Емил расте в България. Баща му се прибира в страната, за да се видят. Общуват всекидневно он-лайн. Майката не препятства срещите, нито развива синдром на родителско отчуждение. Напротив, стимулира контактите между син и баща. Знае, че когато порасне, то ще има възможност само да избере своя път и при желание да се върне в Германия. Но за сега отглежда спокойно детето в нашата страна.
Защо разказвам за международното отвличане на деца?
Описвам тази история, тъй като случаите на международно отвличане на деца е все по-честа реалност. В свободния свят на пътуване, месторабота и местоживеене любовта между хора с различни националности е вече обичайна. Установяването на българи в чужбина е част от съвремието ни.
Нищо обаче не е вечно. Нагласите се променят, битовите условия се влошават, любовта изчезва. Причините, поради които единият партньор решава да си тръгне и да се върне в страната си по произход може да са различни. Установяването на хората в друга държава, раждането на дете, промяната на намеренията в отглеждането му пораждат все повече международни казуси, които изискват намесата на национални юрисдикции и прилагане на Хагската конвенция. Нейната цел е да защити интереса на родителя, който е лишен от възможността да упражнява родителските си права или на който му е отнето правото на лични отношения с детето.
Балансът в интересите между родителя, „отвлякъл“ детето и този, които е лишен от упражняване на родителските си права, е тънък и деликатен. Поради това тези дела са много трудни чисто емоционално. Понякога и фактологически. При защитата адвокатът се стреми да удовлетвори интереса на своя клиент, съзнавайки, че това не винаги може да е интересът на детето, както и че силно накърнява интереса на другия родител. В практиката ние успяваме да идентифицираме ситуации, които изискват по-скоро дипломатично решение, отколкото съдебно. Насочваме усилия в тази посока, но крайното решение зависи от клиента.
Разбира се има случаи, в които защитата е безусловна. Домашното насилие, зависимостите, психичните разстройства са фактори, които изискват незабавна намеса за отделяне на детето от вредоносната среда. Макар и в семейство, не винаги е добре детето да се възпитава при условия, които застрашават неговата психична, емоционална, духовна и физическа цялост.
Какво да направите, ако сте една от страните в казуса „международно отвличане на деца“?
Конвенцията защитава преди всичко детето. В нея е заложено разбирането, че за него е особено важно да не губи връзка и с двамата си родители, ако това е в интерес за развитието му. Ако са налице обстоятелства, които биха могли да застрашат нормалното и пълноценното му израстване, Хагската конвенция допуска изключения от правилото за незабавното му връщане в страната по обичайно местопребиваване. При наличието на определени обстоятелства, националната юрисдикция може да откаже да върне детето и то да остане в новото си местоживеене само с единия родител.
Тези обстоятелства за всеки конкретен случай са различни. Те могат да бъдат изследвани от Вашия адвокат, който да Ви обясни коя е най-адекватната защита. Ключовата причина, която идентифицирах като пречка детето да се върне в страната по обичайното му местопребиваване, бе специфична и характерна за случая на Моника.
Ако и Вие сте попаднали в подобна ситуация, се обърнете към специалист, който да анализира спецификите на Вашия случай, неговите силни и слаби страни. Заедно с Вашия адвокат следва да прецените налице ли са изключенията, при които е допустимо да се откаже връщане на детето. Това е важно, за да се създадат реалистични очаквания от изхода на едно такова съдебно производство..
Колко популярна е процедурата за защита от международно отвличане на деца?
През 2021 г. подадените молби за връщане на деца чрез Министерството на правосъдието по Хагската Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца са 25 като 7 от тях са от Германия и 7 от Великобритания.
През 2022 г. подадените молби за връщане на деца чрез Министерството на правосъдието по Хагската Конвенция са 22 като 5 от тях са от Белгия.
През 2023 г. подадените молби за връщане на деца чрез Министерството на правосъдието по Хагската Конвенция са 23 като 6 от тях са от Великобритания, а 5 от Германия.
Това показва една относително устойчива честота за прибягване към този път на защита. Тези числа обаче не разкриват действителните случаи, в които се е достигнало до международно отвличане на деца.
Молбите, изпратени от Министреството на правосъдието за отвлечено дете от България към други страни са между 4 и 5 през трите години. Малкият брой молби може да се дължи не само на малко случаи на международно отвличане на деца, но и на липсата на знание за пътя на защита.
Възможно е недоверието към съдебната система също да оказва влияние върху мотивацията за търсена на помощ. Това обаче е единственият възможен път, чрез който родителят може да упражни ефективна закрила на детето. Пасивността води до задънена улица. Липсата на активност намалява шансовете ситуацията да се измени. Затова по-добре е сезиране на съдебните органи, отколкото бездействие.
Ако този казус Ви е харесал, споделете го. Ваш близък или познат може да има нужда от помощ.
Повече информация за мен и професионалната ми дейност можете да откриете тук.
Добавете коментар