advokat-kovacheva (22)

Възстановяване на работа – част І

В кантората имах следния случай:

В трудов спор представлявах работник, чието трудово правоотношение беше прекратено незаконосъобразно.  Съдът отмени заповедта за уволнение и възстанови работника на заеманата преди уволнението длъжност. Клиентът имаше интерес да постъпи на работа възможно най-бързо. Веднага след като узнахме за влязлото в сила решение, подадохме писмена молба до работодателя. С нея го уведомихме, че лицето ще се яви на работа на изрично посочена от нас дата, избрана в рамките на двуседмичния срок от момента на узнаването на съдебното решение. В съответния ден клиентът се яви на работа, но работодателят му не го допусна. Считаше, че след като работникът не е получил от съда изрично съобщение по чл.345, ал.1 от КТ, то  двуседмичният срок за постъпване на работа не е започнал да тече и работодателят няма задължение  да го допусне до работното му място.

Прав ли е работодателят?

Въпросът от кой момент тече двуседмичният срок за явяване на работа е разглеждан многократно в съдебната практика.  В преобладаващата такава Върховният касационен съд е приел, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от момента на узнаването за съдебното решение от страна на работника или служителя, независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа.

С чл.8, ал.1 от КТ добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения е въздигнато в принцип. Поради това съдебната практика е обосновала извод, че ако работникът е узнал по несъмнен начин, че е възстановен на работа, преди да получи съобщение от съда, срокът тече от момента на узнаването. Щом е узнал за решението, с което е възстановен на работа, двуседмичният срок за явяване тече от този момент. Под несъмнено узнаване се имат предвид всички онези обстоятелства, от които по безспорен начин може да се установи, че работникът е узнал за решението. Такива са упълномощаването на адвокат за водене на изпълнителен процес за събиране на присъдени с решението суми, молба от работника за получаването на препис от решението или изпълнителен лист по трудовото дело, отправянето на писмено волеизявление до работодателя за заемане на длъжността. Така например, ако работникът е упълномощил адвокат да образува и води дело по събиране на присъдените с решението обезщетение или разноски, то се приема, че е узнал за решението от датата на упълномощаването. Именно от този момент започва да тече и двуседмичният срок по чл.345, ал.1 КТ независимо дали  в последващ момент работникът е получил  изрично съобщение от съда.

В една много малка част от съдебната практика е застъпено обратното становище. В решенията е прието, че при липса на съобщение по чл.345, ал.1 КТ не тече срок за явяване на работа  дори преди това да са налице обстоятелства, от които може да се установи, че работникът е узнал за влязлото в сила решение за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Различното разрешаване на въпроса е обусловило образуването на тълкувателно дело № 3/2019 по описа на ВКС, Гражданска колегия за постановяване на тълкувателно решение и уеднаквяване на съдебната практиката. Произнасяне все още няма, но преобладаващото становище на съдилищата, застъпено и в най-новата практика на Върховния касационен съд е,  че  срокът за явяване на работа тече от момента на несъмненото узнаване (какво прие в последствие ВКС вижте в края на статията).

Защо е важно изясняването на поставения въпрос?

При евентуално пропускане на този срок работниците губят възможността да заемат длъжността, на която са възстановени и е предпоставка трудовото им правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ. От своя страна, с изтичането на този срок и несвоевременното явяване на възстановения работник, работодателите разполагат с възможността да пристъпят към организационни решения като съкратят, преобразуват или назначат друго лице на длъжността.

Как приключи спорът?

В последвалия съдебен процес относно недопускането до работа, поставеният въпрос бе разгледан подробно от решаващите състави. Във всички съдебни инстанции се застъпи становището, че срокът по чл.345, ал.1 КТ тече от узнаването за влязлото в сила съдебно решение, с което работникът е възстановен на работа, поради което отказът на работодателя да го допусне съставлява основание да заплати на работника обезщетение по чл.225, ал.3 КТ.

Ако статията Ви е харесала, ще се радвам да оставите коментар или да я споделите!

адвокат Снежина Ковачева

 

 

Забележка:

Този казус се разви и приключи успешно в началото на 2020 г.

Както е посочено и в самата статия преобладаващата практика към него момент приемаше, че когато от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че работникът или служителят е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът,  тече от момента на узнаването.

Почти две години по-късно излезе и тълкувателното решение, с което противоречивата практика по приложението на чл.345, ал.1 от КТ се преодоля. С Тълкувателно решение от 02.12.2021 г. по тълк.дело 3/2019 г. върховният съд се произнесе окончателно по въпроса от кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок.

С постановеното решение съдът прие, че нормата на чл.345, ал.1 КТ е императивна и специална, дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника или служителя нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ. Нормата на чл.345, ал.1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение. Уведомяването в този случай е специална процедура – съобщението по чл.345, ал.1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд след влизане на решението за възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в разумен срок след приключване на исковото производство и полученото съобщение поставя началото на срока по чл.345, ал.1 КТ. Разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт.

С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен. Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение.

В заключение ВКС прие, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.

Това означава, че съдилищата следва да изоставят обратното становище, макар застъпвано почти последователно през последните 10 години. Следва да се отбележи, че Тълкувателното решение „връща“ практиката такава, каквато е била десетилетия назад във времето, когато по този въпрос нямаше никакви колебания.

 

4 Responses

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *.